Идеята за създаване на Европейски въоръжени сили се заражда след Косовската криза от 1999 г. и започва да се дискутира по-детайлно особено след първите плахи операции в рамките на т.нар. „Обща политика за сигурност и отбрана“ на ЕС, провеждани след 2003 г. Една от съществените причини за възникването на идеята е натискът от страна на САЩ в посока на това Европейският съюз да поеме управлението и особено съответните разходи за растящия брой мироопазващи, мироналагащи и стабилизиращи мисии по света. Поради все още спорния и не съвсем ясно очертан характер на идеята, често в стратегическите документи на ЕС вместо Европейски въоръжени сили (ЕВС) се използват термини като „отбранителни способности”, „военен компонент”, „гражданско-военна синергия” и др. Така или иначе тази идея набира скорост.

Необходимостта от изграждане на отбранителни способности се подчертава и в последния стратегически документ в тази област – Глобалната стратегия на ЕС от 2016 г. Идеята за ЕВС намира многобройни поддръжници особено сред представителите на водещата на този етап либерална школа в теорията за международните отношения, които поддържат тезата за Европа като „хуманитарна” или дори като „либерална сила”…