Сливане на ново поколение военна стратегия и мека сила: Хибридни измерения на руско-българските отношения
След незаконната анексия на Крим от Русия през 2014 г., популярността на термина “хибридна война” значително нарасна. Въпреки че мнозина учени и стратеги са се занимавали с тази тема още от 90-те години, тя стана също част от лексикона на журналисти, политици и обществото. През 2015 г. Янис Берзинш правилно отбеляза, че “думата ‘хибрид’ е замъслена, тъй като може да представлява смесица от всичко”. Това често води до грешното тълкуване на мека сила или дори на просто взаимодействие между държави като форми на хибридна война. Същността е, че този термин стана общоописание за всички нестандартни конфликти.
Въпреки това, изследванията и дебатите относно хибридната война са от съществено значение, тъй като версията на Русия – военната стратегия на новото поколение – изненада почти целия свят през 2014 г. Освен това в много отношения Съединените щати, НАТО и Европейският съюз все още се борят да намерят подходяща защита или контромерки срещу нея. Това е особено тревожно, тъй като нелинеената война не е нищо ново. Дори през последните години видяхме примери за хибридна война, проведена от Хизбула срещу Израел, Турция срещу кюрдите и дори Русия срещу Грузия през 2008 г. Освен това, в случая на България, повечето от рисковете за националната й сигурност изтичат извън нейните граници…