Choose Language

Опасността от радикализация, разпознаване и превенция /част първа/

Статия на чл.кор.проф.дтн. Стефан Хаджитодоров и Мартин Соколов от Центъра за изследване по национална сигурност и отбрана

Никой не става радикалист изведнъж или по рождение. Има много фактори, които способстват или водят към радикализация. Те могат да бъдат на макро- и микро-социално ниво, както и на индивидуално-личностно.

Опасността от радикализация, разпознаване и превенция.

Един от факторите за радикализация именно е чувството за уязвимост от държавата – усещането у отделни хора или групи, че не могат да получат от държавата необходимата защита на своите права и законни интереси. Радикализмът е сложен процес. Никой не става радикалист изведнъж или по рождение. Има много фактори, които способстват или водят към радикализация. Те могат да бъдат на макро- и микро-социално ниво, както и на индивидуално-личностно. На макро-социално ниво факторите са глобализацията, която позволява безпрепятствено разпространение на идеологии, безпроблемното движение на хора и средства. От този порядък са проблемите в интеграцията на малцинствени групи, бедността и социалната безперспективност. На микро-социално ниво се разглеждат такива категории като социалната идентификация, колективните емоции, взаимодействието между отделните групи, отчуждаването от държавата и обществото. На индивидуално ниво са факторите, като личностни характеристики, личен опит, емоциите, пол, възраст и т.н. Не бива да се пропуска и ролята на интернет пространството като важен фактор, чрез който лесно се разпространяват радикални идеи и течения и се набират последователи. (Например, 90% от френските граждани, сражавали се за ДАЕШ, са вербувани по интернет). До радикализация и тероризъм води комплексното съчетание на много от тези фактори, но самите процеси още не са достатъчно анализирани. Образованието и възпитанието са особено важни в борбата с радикализма и тероризма, а разпознаването на ранните признаци е ключово. В България (засега) няма явно изразени радикални движения или българи да са станали част от такива в други държави. Въпреки това, не следва да се разчита на това, че България ще остане встрани от тези рискове. Психологическите процеси зад радикализацията често са свързани и с външни изяви. В редица случаи такава е промяната на имената или приемането на псевдоними, взети от религиозни текстове като по този начин се цели демонстрирането на съпричастност. Извършва се промяна и във външния вид – промяна на облеклото и бръсненето – пуска се коса и/или брада. Промените в поведението често започват със стремеж за редовно контактуване с лидери на радикални религиозни групировки, приемани за безспорни авторитети, чиито мнения се приемат безкритично. В домовете на радикализиращите се могат да бъдат намерени съмнително големи количества пропагандни материали с крайно съдържание. Този процес често бива съпровождан от промяна в самите религиозни практики. Индивидът става значително по-стриктен в спазването на религиозните практики, които се изпълняват изцяло съобразно канона, а също така и възможно най-често. С цел стриктното спазване на тези ритуали, радикализиращият се често започва да пренебрегва ежедневни занимания, като ходенето на училище или на работа. Друг типичен признак е посещаването на интернет страници и форуми с радикално съдържание. В това пространство индивидът задоволява потребността си да споделя по-крайните си идеи. В тези среди той намира съмишленици и други хора, които би могъл потенциално да радикализира. В процеса на радикализация се наблюдава и промяна в модела на пътувания и престой в специфични места, където жителите споделят крайните възгледи. В повечето случай това са държави, региони на страната или квартали, в които дадената идеология е масово приета и се практикува свободно. По този начин лицето може без задръжки да демонстрира своята съпричастност към съответната общност или група. Възхвалата на мъченичеството също е признак на радикализацията[1]. Лицето вече не търси единствено оправдание за евентуалните си действия, а възприема процесите и като личен път и призвание. Носителите на ислямисткия радикализъм умело вменяват вина в обикновените мюсюлмани, че не са достатъчно добри мюсюлмани и се поддават на новото време. Понякога процесът на радикализация се характеризира и с извършването на незначителни престъпления. Те не са с цел материална облага, а целят да демонстрират неуважение към установени правила в обществата. Това често прераства в незачитането на светската власт и нормите на регулиране на обществените взаимоотношения чрез демонстративно неуважение към нея. (следва ЧАСТ ВТОРА).

Цялата статия вижте тук.