Изберете език

Организация на научните изследвания в интерес на отбраната

Тодор Tагарев

В началото на ХХI век науката и технологиите играят решаваща роля за икономическото развитие и за гарантирането на националната сигурност и отбраната на Република България. Протичащата реформа в Министерството на отбраната и въоръжените сили, с чиито военнотехнически и организационни аспекти читателите на сп. “Военен журнал” са запознати подробно, се съпътства от смяна на философията и принципите на научното осигуряване на отбраната.

Към края на 1998 г. в министерството функционираха дванадесет звена с около 1200 души личен състав, решаващи задачи по научното осигуряване на отбраната, изследователската и развойната дейност. Тук не се включваха Военната академия, Военномедицинската академия и военните училища. Тази система беше наследена от времето на студената война, когато обслужваше не само Българската армия, но и държавния военнопромишлен комплекс. Тя бе тромава, неефективна и особено през последните години съществуваше основно за и вътре в себе си, като над 95 % от разходите отиваха за издръжка на личния състав и сградния фонд на военнонаучните организации.

В началото на 1999 г. министърът на отбраната възложи на заместника си по военната политика и планирането да ръководи разработването на концепция за научноизследователската и развойната дейност (НИРД) в Министерството на отбраната, съответстваща на новите постановки във Военната доктрина и основните параметри на разработвания “План 2004”. През май същата година Съветът по отбрана прие Концепция за реорганизация и консолидация на системата за научни изследвания, която предвиждаше на мястото на съществуващите пет основни научноизследователски звена с обща численост над 680 души да бъде създаден самостоятелен Институт за перспективни изследвания за отбраната (ИПИО) с численост 380 души и две подпомагащи звена ­ Център за инженерно-техническо осигуряване на процеса на доставки в Министерството на отбраната и Център за информационно обслужване към Генералния щаб на Българската армия с основна задача внедряване и експлоатация на модерни програмно-технически средства в системата за управление на Министерството на отбраната и Генералния щаб.

Следвайки параметрите на “План 2004”, концепцията предвиждаше плавно намаляване на личния състав на ИПИО и двата центъра в периода до 2004 г. и паралелно създаване, апробиране и внедряване на механизми за ефективно използване на потенциала на външни организации ­ БАН, университети, висши училища, изследователски центрове и търговски дружества, за целите на научното осигуряване на отбраната. Същевременно започна разработването на проект за използване на освобождаваните ресурси на Министерството на отбраната ­ учени, инженери, техници, сграден фонд, изследователска база и т. н., за създаване на “високотехнологичен парк” за изследвания, разработки, тестване и изпитвания на изделия в интерес на сигурността и отбраната.

Задачите по научното осигуряване бяха поставени на дирекция “Планиране на отбраната”. В съответствие с чл. 21, ал. 3 на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление № 162 на Министерския съ¬вет от 10 август 1999 г., на нея бе възложено да “разработва политиката за научното, военноприложното и технологичното развитие и да контролира изпълнението й”. В отговор на постановлението и решенията за въвеждане на Системата за планиране, програмиране и бюджетиране чрез отдел “Научна и технологична политика” дирекцията започна подготовка за разработването, съгласуването, утвър¬ждаването и организирането на изпълнението на програма “Развитие на системата за научни изследвания в интерес на отбраната и въоръжените сили”, фигурираща под № 18 сред основните програми на Министерството на отбраната.

Тагарев, Тодор (2001). Организация на научните изследвания в интерес на отбраната. Военен журнал, 108(1), 35-45.